В предходна публикация представихме на вашето внимание някои общи сведения за осъществяване на защита при бедствия. Днес ще ви запознаем с единната спасителна система (ЕСС). Както вече се досещате, и тук основен регламентиращ документ е Законът за защита при бедствия.
Единна спасителна система – дейности.
Защитата на населението в случай на опасност или възникване на бедствие включва редица дейности, основните от които са:
- предупреждение;
- изпълнение на неотложни мерки за намаляване на въздействието;
- извършване на оповестяване;
- провеждане на спасителни операции;
- оказване на медицинска помощ при спешни състояния;
- овладяване и ликвидиране на екологични инциденти;
- провеждане на операции по издирване и спасяване;
- ограничаване и ликвидиране на пожари;
- временно извеждане, евакуация, укриване и предоставяне на индивидуални средства за защита;
- извършване на неотложни аварийно-възстановителни работи и др.
Единна спасителна система – съставни части.
В единната спасителна система се включват структури на:
- министерства и ведомства;
- общини;
- търговски дружества и еднолични търговци;
- центрове за спешна медицинска помощ, както и други лечебни и здравни заведения;
- юридически лица с нестопанска цел;
- доброволни формирования;
- въоръжените сили.
Основни съставни части на единната спасителна система са:
- Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР;
- областните дирекции на МВР;
- Българския Червен кръст;
- центровете за спешна медицинска помощ.
Тяхно задължение е приемането на съобщения при възникване на бедствия, оценката на съобщенията и предприемането на незабавни действия. Разполагат със структури в цялата страна.
Другите съставни части на ЕСС предоставят помощ при поискване.
Дейностите на съставните части на ЕСС са регламентирани в планове за защита при бедствия.
Подготовката на съставните части на единната спасителна система се извършва чрез провеждане на тренировки и учения.
Единна спасителна система – координация и ръководство.
Координацията на съставните части на единната спасителна система се осъществява чрез оперативните центрове на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР.
Оперативните центрове приемат и оценяват информация за възникнали бедствия, уведомяват компетентните съставни части на единната спасителна система и координират дейността им, извършват ранно предупреждение и оповестяване на органите на изпълнителната власт, съставните части на ЕСС и населението при бедствия.
Взаимодействието и координацията на дейностите в района на бедствието се извършва от ръководител на операциите.
При провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи ръководителят на операциите има право да:
- забрани или ограничи влизането на лица в района на бедствието;
- нареди временно извеждане на лица от района на бедствието;
- разпореди незабавно извършване или спиране на строителни работи, теренни преустройства или разрушаване на строежи или части от тях с цел предотвратяване или намаляване на негативните последици от бедствието;
- поиска от юридически или физически лица предоставяне на помощ в съответствие с възможностите им;
- създаде щаб на ръководителя на операциите с представители на участващите екипи от единната спасителна система;
- раздели района на бедствието на сектори или на участъци, да определи техни ръководители, да им възлага задачи, както и да разпределя сили и средства за тях.
Още по темата:
Национална система за спешни повиквания
Защита при бедствия – общи сведения
Индивидуални средства за защита при бедствия
Национална система за ранно предупреждение и оповестяване
