Преди да ви запознаем със спецификите на пожарната безопасност е уместно да поговорим за същността на огъня, горенето и техните изследователи в миналото и днес.
Още от древни времена нашите далечни предци са ползвали благата на огъня. Много векове горенето и пламъците са били обяснявани като проявление на висшите сили. Всяка цивилизация по свой начин е търсила обяснение за появата и съществуването му.
Според древните гърци всички запалими тела съдържали горима субстанция. Този принцип много години е поддържан, а впоследствие доразвит в т.н. теория за „флогистона“, формулирана през 17-ти век. Първоначално флогистонът се третира като метафизично качество на веществата, а впоследствие – като материална субстанция. Несъстоятелността на тази теория се доказва едва в края на 18-ти век.
През 1620 г. сър Франсис Бейкън изследва структурата на пламъка. През 1650 г. германският физик Ото фон Герике, използвайки изобретената от него помпа, открива, че запалена свещ не може да гори в съд, от който е изтеглен въздухът. Англичанинът Робърт Хук твърди през 1665г., че въздухът съдържа активен компонент, който предизвиква пламъка при запалване на горимите вещества.
С развитието на химията и откриването на водорода някои учени считат, че именно този лек горящ газ е митичният флогистон. Основен принос в отхвърлянето на флогистоновата теория има Антоан-Лоран дьо Лавоазие, който между 1770 и 1790 г. изследва промените в теглото при окислителните процеси. Този гениален учен е автор на закона за запазване на масата при химичните реакции.
Между 1815 и 1819 г. английският химик сър Хъмфри Дейви провежда редица експерименти с цел изследване процесите на горенето, включително измерване на температурата на пламъка в различни условия. Той е изобретил специална лампа за работа в мините в условията на опасност от образуване на експлозивна атмосфера.
Механизмът на горенето и съставът на пламъка се изясняват напълно през втората половина на 19-ти век след откриването на спектралния анализ…
Днес всички знаем, че пламъците се състоят от горещи газове и твърди частици. Те излъчват светлина във видимата и инфрачервената част на спектъра. Цветът им се определя основно от химическия състав на горящите вещества, температурата на горене и степента на изгарянето им.
Какво всъщност представлява самото горене можете да узнаете в публикацията ни „Механизъм на горенето„.
