Днес ще направим кратка екскурзия назад във времето и ще ви запознаем с историята на пожарогасителите.
Знаете какво е пожарогасител, нали? Обяснение за блондинки – това е онзи червен метален цилиндър с дръжка и маркуч, поставен в коридора или в специално табло. Служи за гасене на пожари в начален стадий – когато огънят е все още мъниче, но предстои да се развихри с цялата си мощ.
И така, потегляме. Годината е 1723. Амброуз Годфри, известен химик по онова време, патентова в Англия устройство за пожарогасене. Представлявало контейнер с пожарогасителна течност, в който е монтирана камера с барут и фитил за запалване. При възпламеняване на барута течността се разпръсквала в огнището на пожара. Както може да се очаква, ефективността му не е била особено висока.
Праховият пожарогасител е изобретен през 1818г. Състои се от меден съд, запълнен с калиев карбонат и въздух под налягане.
1863 е рождената година на ново средство – т.н. пожарогасителна граната. Представлява съд от тънко стъкло, зареден със специални химикали, който се хвърлял в огъня.
Важен момент в историята на пожарогасителите е 1881 г., когато в САЩ е патентован модел, работещ с течност под налягане. За целта се използвал разтвор на натриев бикарбонат и сярна киселина, затворени в отделни съдове. След освобождаването на киселината възниква химична реакция, в резултат на която се образува въглероден диоксид под налягане. Последният изхвърля течността.
Машината на времето ни отвежда в друга важна за историята на пожарогасителите година – 1904. Тогава за първи път химическа пяна се прилага за гасене на петролни пожари. Идеята е на руския инженер Александър Лоран. Пожарогасителят се състои от два съда, поставени един в друг. Запълнени били с разтвори на натриев бикарбонат и алуминиев сулфат. След смесването им чрез обръщане на корпуса протича реакция и се образуват пяна и въглероден диоксид. Последният изхвърля пяната под налягане.
През 1924г. по поръчка на компанията БЕЛ в САЩ са въведени в експлоатация пожарогасители, заредени изцяло с въглероден диоксид (CO2). Дотогава гасенето на пожари в електрическите табла на компанията е било проблемно.
След 1928г. фирмата DuGas пуска на пазара прахов пожарогасител. Състои се от съд със специално обработен натриев бикарбонат и втори съд с въглероден диоксид под налягане. След пробиване на втория съд газът преминава в първия и изтласква праха.
Голямо приложение в гасителните устройства от онова време намирал и въглеродният тетрахлорид.
Такъв пожарогасител е патентован е в САЩ през 1910г. Представлявал съд с ръчна помпа. Тъй като нормално корпусът му не е под налягане, можел да се презарежда многократно.
Въглероден тетрахлорид е използван и за пожарна стъклена граната, хвърляна в основата на огъня.
През 50-те години на миналия век това вещество е забранено за използване поради токсичността му при високи концентрации.
След 1940г. в Германия са прилагани пожарогасители с течен хлоробромометан. Но той също е токсичен.
Историята на пожарогасителите няма да е пълна, ако не споменем моделите, заредени с халон.
Халоните са агенти с много висока гасителна ефективност. Не оставят следи, което ги е направило предпочитани за електроника и друго имущество при битови и промишлени пожари и такива в авиацията, мореплаването, автомобилния транспорт и военното дело. Но… те са в списъка на продуктите, разрушаващи озоновия слой. След 01.01.2002г. ползването на такива пожарогасители в страните от ЕС не е допустимо.
На устройството, действието и класификацията на съвременните пожарогасители ще се спрем в следващи публикации.
Още по темата: