Какво представляват групите по пожарна опасност? Къде е тяхното място в общата класификация на местата, където работим?

В предходни публикации ви запознахме с класовете и категориите по пожарна опасност.

Нека припомним:

• В зависимост от функционалната си пожарна опасност строежите се класифицират в пет класа, обозначавани като Ф1 – Ф5. В зависимост от специфичните си особености всеки клас включва няколко подкласа.
• В зависимост от свойствата и количествата на ползваните вещества и продукти строежите от клас Ф5 се делят на пет категории, обозначавани като Ф5А – Ф5Г.

Сложничко е, нали? Нека го направим по-сложно: оказва се, че има и още една класификация – по отношение на електрическите уредби.

Изискванията към конструкцията и изпълнението на електрическите уредби до голяма степен зависят от средата, в която те ще се експлоатират. По-конкретно, в зависимост от прилаганите технологични процеси, използваните продукти и възможните емисии на газове, пари, горими прахове или летящи частици, които в смес с въздуха могат да горят или да предизвикат експлозии.

Ето защо нормативно са регламентирани три групи по пожарна опасност. И тук нормативният документ е Наредба Iз-1971 от 29.10.2009г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар (за повече информация вижте страницата ни „Нормативни изисквания„).

Първа група – „Нормална пожарна опасност“.

По определение тук попадат помещения, сгради, открити съоръжения или части от тях, в които се използват, произвеждат или съхраняват горими материали в ограничени количества и вероятността за възникване на източник на запалване с голяма енергия е минимална. Наричат се още „непожароопасни места„.

Електрическите уредби, монтирани на такива места, са в нормално изпълнение, тоест към тях няма специални изисквания.

Втора група – „Повишена пожарна опасност“.

Това са помещенията, сградите, откритите съоръжения или части от тях, в които се използват, произвеждат или съхраняват горими материали. За разлика от първа група, тук материалите не са в ограничени количества. Наричат се още „пожароопасни места„.

Тази група включва четири класа, обозначени с „П“ (не ги бъркайте с класовете по пожарна опасност на строежите!).

• клас П-I – места в помещения, в които се използват или съхраняват горими течности с пламна температура над 55 до 120°С;
• клас П-II – места в помещения, в които се отделят горими прахове или влакна (но условията и концентрацията им не предполагат експлозия);
• клас П-IIа – места в помещения, в които се отделят, употребяват или съхраняват горими течности с пламна температура, по-висока от 120°С, или твърди горими вещества и влакнести продукти, за които липсват характерните признаци за зоните в помещенията от клас П-II;
• клас П-III – места, разположени на открито, в които се използват или съхраняват горими течности с пламна температура, по-висока от 55 °С, или твърди горими материали.

Тук вече има специални изисквания към електрическите машини и съоръжения, и по-точно към степента им на защита (казано по-просто, не можете да поставите обикновена електрическа лампа или печка в такива помещения).

Трета група – „Експлозивна опасност“.

Най-опасната група! В нея попадат места, където технологичният процес предполага образуване на експлозивна атмосфера (тя представлява смес с въздуха на възпламеними вещества под формата на газове, пари, аерозоли или горими прахове).

Тук местата се делят на зони (0, 1, 2 или 20, 21, 22 както е показано в таблицата по-долу).

Изискванията към електросъоръженията при работа в такава среда са много високи (т.н. „Ex“ изпълнение), което ги прави и по-скъпи. Те са допълнително класифицирани и по отношение на местата за използване, вида на възпламенимите вещества (газове, прахове…), максимална повърхностна температура и т.н.

Входовете към места от групи „Повишена пожарна опасност“ и „Експлозивна опасност“ задължително се обозначават.

Как? За това ще разкажем в някоя от следващите ни публикации.

 

Още по темата:

Класове по пожарна опасност на строежите

Категории по пожарна опасност на строежите